Есен

Въртележка

Листата падат, падат, сякаш те

се ронят от градини в небесата,

с прощален жест и в есенна позлата.

Между звездите пада и Земята

и самотата й в нощта расте.

И ние също падаме така.

Ръката ти. И всичко, без да страда.

Но знам Един — това, което пада,

с безкрайна нежност той държи в ръка.